Умната база данни – митове и реалности в разработката на приложения

Умната база данни – митове и реалности в разработката на приложения

Разработването на софтуерни приложения в последните години се превърна в процес, изпълнен с ненужна сложност и многопластови архитектури. Популярното мнение в индустрията гласи, че бизнес логиката трябва винаги да бъде разположена извън базата данни, третирайки я единствено като пасивно място за съхранение на информация. Но дали това е най-доброто решение?

Митовете за „глупавата“ база данни

Често се смята, че базите данни са само „склад“ за данни, като всички изчисления и логика се прехвърлят към нивото на приложенията. Тази идея доведе до експлозия на микросървиси, множество API слоеве и използване на различни ORM (Object-Relational Mapping) инструменти, което увеличава комплексността и вероятността от грешки.

Последиците от прекалената сложност

Модерните архитектури често обещават мащабируемост и бързо внедряване на нови функции, но реалността е по-различна:

• Повишена латентност поради постоянната комуникация между множество слоеве

• Дублиране на логиката в различни услуги, което води до несъответствия

• Повече, често трудни за откриване бъгове

Приетият модел – бързина или хаос?

Приетият модел в индустрията често изглежда така: „Екипите трябва да пускат нови функционалности за дни, а не за седмици, за да отговорят на пазарните изисквания!“. Монолитните бази данни започват да се задъхват под натоварването и се превръщат в пречка за всяко внедряване. Решението? Да разделим функциите на независими услуги, всяка със собствено хранилище за данни, за да постигнем скорост. Изглежда обещаващо, но реалността носи фрагментирани данни, разнопосочни бизнес правила и толкова непрозрачна структура, че никой не може да проследи нито една заявка от начало до край.

Това не е проблем само за базите данни, но и за начина на разработване на приложения като цяло. Стремежът към прекомерна мащабируемост и „модерност“ води до усложняване на архитектурите и технологичния стек, което затруднява разработката, поддръжката и бъдещите подобрения на приложенията.

Защо някои разработчици мислят така? Причината се крие в така наречения „Facebook/Google/Netflix ефект“ – приемането на хипермащабни дизайни за приложения с десетки милиони активни потребители дневно. Инженерите преследват мечтите си за мащаб, изграждайки системи с повече микросървиси от потребители.

Какъв е ефектът от всичко това? В миналото изграждането на приложение с база данни можеше да стане за един уикенд. Сега за това са необходими екип от специалисти, купчина от фреймуърци и архитекти, които се опитват да предотвратят сривове.

Реалното предимство на „умната“ база данни

Подходът SmartDB предлага да се използват пълните възможности на базите данни, като бизнес логиката се разположи в самата база данни чрез съхранени процедури. Това позволява:

• Намаляване на мрежовите заявки, като логиката се изпълнява близо до данните

• Премахване на повторението на кода и гарантиране на последователност

• Използване на силните страни на базите данни като транзакционност, сигурност и оптимизация

Пример от реалността – системата за лоялност

Представете си система за лоялност на клиенти, която изчислява бонус точки според различни правила и категории покупки. Първоначално логиката е реализирана в Java приложение, което извършва множество заявки към базата данни за всяко действие. Преминаването към съхранени процедури намалява значително времето за обработка, елиминира риска от несъответствия и улеснява управлението на логиката директно през данните.

Често срещани митове и тяхното развенчаване

• „Съхранените процедури са трудни за тестване“ – Днес съществуват инструменти като pgTAP и други, които улесняват този процес.

• „Трудно се управлява версионирането“ – Съхранените процедури са код, който може лесно да се управлява през Git и миграционни инструменти.

• „Поддръжката става по-сложна“ – Централизирането на логиката улеснява промените и намалява възможността за бъгове.

• „Има риск за сигурността“ – Всъщност съхранените процедури ограничават директния достъп до данните, намалявайки площта за атаки.

Извод

Не само съхранените процедури и „умните“ бази данни са ключ към опростяване и ефективност. Важно е и цялостно преосмисляне на подхода към изграждане на приложения. Прекаленото използване на микросървиси и твърде сложни архитектури често води до повече проблеми, отколкото ползи. Разработчиците и архитектите трябва да оценяват внимателно технологичните си избори и да прилагат принципа на простота и ефективност, за да гарантират устойчиво развитие и поддръжка на софтуерните системи.

Тази статия е базирана на материала „Stored Procedures Aren't Your Problem“ от Jonah Harris (Nextgres, 2025).

✨Готови ли сте да оптимизирате архитектурата и процеса на разработване на вашите приложения?

Свържете се с нас за професионална консултация и се възползвайте от богатия ни опит в оптимизацията и поддръжката на софтуерни решения. Вижте нашите услуги за разработка и внедряване на приложения, както и възможностите ни за създаване на персонализирани обучения.